ПУКОТЀВИЦА ж. Събир. 1. Силен шум от чести огнестрелни гърмежи, от мотор и др. Сякаш това беше някакво надпяване — бомбените взривове се състезаваха с пукотевицата на пушките. Д. Спространов, С, 359. Към края на пиесата се чуват много гърмежи — страшна пукотевица… — бият се българи и сърби. Ив. Димов, АИДЖ, 111. Населението в града се умножава, пукотевицата на моторните превозни средства се превръща в един тираничен грохот. Н. Хайтов, П, 20.
2. Прен. Често пращене, пукане. Много червей се крие под кората. Напече ли си червеят, в огнището се разнася пукотевица. Й. Радичков, СР, 57.
3. Прен. Разг. Врява, шум, глъчка; шумотевица. Истинският герой никога няма да седне да разправя за себе си. Той е скромен, разбирате ли? .. Останалото е вестникарска пукотевица, гърмел без дъжд. С. Северняк, ОНК, 69. Журналисти не допусна до себе си, успя да избегне обичайната сензационна пукотевица в булевардната преса. Л. Дилов, МСП, 28.