ПУКО̀ТИНА ж. Остар. Пукнатина (в 1 знач.). Гущери тръчат по скалите и крият се по пукотините; сено мирише от сяка стърна; жито захванало да жълтее. Л. Каравелов, Съч. IV, 76. Студените извори обикновено стават от това, че вода от дъждове и снегове ся процежда и просмуква през ровкава пръст и през пукотините по скалите. Лет., 1873, 65. Тя [лавата] повечето пъти извира из оние пукотини, които са появляват после силните землетресения. ДБ 3, 32. Тялото му [на детето] било покрито с много резки .. и пукотини, щото както са види, свидетелствовале за неговата борба с дивите животни. Знан., 1875, бр. 10, 148.