ПУЛА̀ТА ж. Диал. 1. Одър (в 6 знач.); трем, чардак, отвод1, пруст. Ка са стемнило .. и момата слуша, дека рупоте нешчо по пулатата. СбНУ III, 149.
2. Палат, сарай. Мома ке да гледа, / .. / Ял не му га дават, / оти каща нема, / каща и пулати, / сос железни врати. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 147.