ПУЛВЕРИЗА̀ТОР м. 1. Спец. Уред за разпръскване на прахообразни или течни вещества на фин прах или капчици с помощта на струя въздух или пара. Подлежащият на сушене продукт се подава с надупчена тръба или пулверизатор върху нагрявания с пара барабан. М. Киров, ТК, 62. Лъскавите части и плоскости на машините често трябва да се мажат .. Ако се употреби пулверизатор с рядко масло, намазването става не само по-леко, но и много по-ефикасно. НТМ, 1962, кн. 4, 31. Попитах Шпик какво представляват тези инсталации. — О, най-обикновени пулверизатори за дим, прах и нетринни отпадъци. Ем. Манов, ПУ, 119. Пулверизатор .. Той се състои от две тръбички със заострени краища, поставени под прав ъгъл една спрямо друга. Вертикалната тръбичка е потопена в съд с течност, а през хоризонталната се духа силно. Физ. IХ кл, 1958, 161. Пулверизаторът пръска между влакната лепилото, което слепва както влакната, така и пластовете. ВН, 1958, бр. 2003, 4.
2. Стесн. Остар. Малко шишенце за пръскане на одеколон, тоалетна вода, снабдено с бутон за натискане и прикрепена тръбичка, която извежда течността нагоре като аерозол; спрей. Зад гърба ми засвистя пулверизатор. Парфюмът беше „Нина Ричи“, познах го. Л. Михайлов, Г, 13.
3. Остар. Инхалатор; спрей. Аз добросъвестно вкарах отвора на пулверизатора в носа си, стиснах по три пъти помпата за всяка ноздра и веднага почувствувах облекчение. Г. Белев, КВА, 89.
– От фр. pulvérisateur през рус. пульверизатор.