ПУ̀ЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Малкото на магаре; магаренце, пърле.
◊ Бързам (тичам) като пуле пред майка си. Разг. Ирон. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа или да извърша нещо не добре обмислено. Превара се като пуле пред макя си. Послов., СбНУ ХI, 159.
ПУЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Вид копченце. Петелката широка, а пулето малечко. СбНУ ХLIХ, 782.