ПУ̀ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. За очи — широко отворени, изпъкнали; изпулен, опулен. Между две дълбоки пулести очи изпъкваше грамаден грапав нос. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 130. Когато пулестите пълни с ужас от хайдутите очи на баща ми се затвориха, върнах се в село, нарамих пушката и отзех си както трябва. П. Росен, ВПШ, 72.
2. За човек и др. — който е с такива очи; изпулен, опулен. Пазачът е висок, пулест, около петдесетте.