ПУЛО̀ВЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от пуловер. До него [стареца] седи мъничък човек с плетено на ръка пуловерче. А. Каралийчев, ТР, 48. То едва стигаше до ръба ѝ [на масата] — мъничко, петгодишно момченце, в сиво пуловерче. Б. Йосифова, БЧМ, 130.
