ПУЛСА̀ЦИЯ ж. 1. Физиол. Видимо движение, свиване и разпускане на периферен кръвоносен съд, синхронно с биенето на сърцето; пулсиране. Пулсът на новороденото е учестен, като броят на пулсациите се движи между 140-160 в минута. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 19. При снемането на данните за сегашното състояние се препоръчва .. оглед (сърдечен и върхов удар, пулсации). М. Василев и др., ВБ, 20. Сърцевите пулсации зависят в значителна степен и от психическото състояние. А. Гюровски, АЧ, 285.
2. Техн. Движение, протичане, разпространение на тласъци; биене, туптене. Инерционните движения и импулсната обмяна между частиците на течността, които възникват в турбулентното течение, вследствие пулсациите на скоростта, оказват съществено влияние върху хидравличните съпротивления. Ст. Станчев, Х, 145. Кривата на изправения ток в този случай има вида, даден на фиг. Тези пулсации се изглаждат до известна степен от кондензаторите. К. Карчев и др., ЕЛ, 322. Чувствителни уреди, монтирани на борда на кораба, хващат отразените от морското дъно звуци. Пулсациите се записват бързо върху лента от специална хартия. К, 1970, кн. 4, 46.
3. Святкане, което се повтаря на бързи и кратки интервали; присвяткване. На небето блещукат звезди, по сцената преминават светулки .. В тази светлинна пулсация, сред това примигващо и трепкащо постоянно пространство ще се появи Стоилко. Й. Радичков, К, 52. Редките избухвания на светлината, застиналите тъмни фигури .. всичко това действуваше потискащо. .. Корабът явно се приближаваше. С всяка пулсация на осветлението нарастваше вибриращият стон, подобен на звука на разрязван метал. Този звук, който заглъхваше и се възраждаше с нова сила при всяка светлинна експлозия. Б. Мисирков, ЧБ (превод) [еа].
– От лат. pulsatio ‘биене, удряне’.