ПУЛСЍРАМ, -аш, несв., непрех. 1. За сърце, кръвоносен съд и др. — свивам се и се разпускам ритмично; бия, туптя. Събудих се и почувствувах болки в сърцето. Пулсираше силно и неравномерно. И. Петров, ОЗ, 72. На врата му нервно пулсираше една изпъкнала жила. Гр. Угаров, ПСЗ, 114. Калофер наистина седеше на белия камък до землянката .. Двете сини жилки на слепите му очи като живи пулсираха. М. Марчевски, П, 10. Струва му се, че всичко у него пулсира — и сърцето, и слепите очи, и китките на ръцете чак до края на пръстите му. М. Грубешлиева, ГР, 108. ● Обр. — Вие трябва непременно да чуете неговите стихотворения. В тях така силно пулсира българският дух с присъщата му любвеобилност. К. Георгиев, ВНП, 11.
2. Прен. Протичам с периодично изменение на силата, напрежението или скоростта. Да ви разкажа нещо и за машините и техническите съоръжения на „Бачо Киро“. Главният двигател, който безспир пулсира много денонощия, се движи от възпламенен мазут. Б. Трайков, ВО, 9. Цялата тази плазма пулсира като едно единно цяло, следвайки могъщото дихание на Слънцето. И. Спасова, ЧК (превод), 197. Светлините на пристанището .., красиво пулсираха в синята вечер. Е. Кузманов, ЧДБ, 245.
– От лат. pulso ‘удрям’ през нем. pulsieren или рус. пульсировать.