ПУЛСЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пулсирам; пулсация. Корабът спокойно газеше призрачния океански блясък и освен далечното тъпо пулсиране на машините никакъв шум не нарушаваше величието на нощната тишина. Е. Кузманов, ЧДБ, 83-84. Той [Алекси] прислушваше пулсирането му [на мотора] със същото внимание, с каквото съвестният лекар изследва сърцето на заболелия пациент. А. Гуляшки, СВ, 57. Фенерът мигаше мъчително .. Пламъчето му се издуваше като дъждовна капка, пак се свиваше и потреперваше. Тези пулсирания ту засилваха, ту отслабваха светлината. П. Стъпов, ЧОТ, 98.