ПУ̀ЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Пулест. — Да живее Лисана / .. / и нейните малки / жълти лисичета, / с остри ушета, / с пуляви очета! Елин Пелин, ПР, 205.

Друга форма: п у̀ л е в.


Източник: Речник на българския език (онлайн)