ПУМ и (удвоено и утроено) пум-пум, пум-пум-пум междум. За наподобяване, възпроизвеждане на звук от гърмеж, мотор, падане на предмет и др.; бум. Посрещна го Чавдарчо и като видя шмайзера, прискача от радост. — Бабо, дядо, пазете се! — хукна той с шмайзера към кухнята. — Пум-пум-пум! Ще ви убия! Ст. Даскалов, СЛ, 229. Дрезината замина на запад. Във въздуха се разнесе нейният моторен шум — „пум-пум-пум“ — и това внесе известно раздвижване. Пътниците се изпълниха отново с надежди. Й. Радичков, ГП, 7.