ПУНГА̀Ш м. Остар. Простонар. Негодник, мошеник, нехранимайко. — Манолаки! Пунгаш! Душата ми изгори той мене... Изяде ме... Й. Йовков, ЧКГ, 47. Жената се развика: „Милиция, милиция-а!“ .. — Пунгаш такъв! Само там е мястото ти — тя разпери отвесно пръсти пред очите си за онагледяване. Г. Краев, АСЗ, 3. — Държавата не може да се управлява от пунгаши и дърдорковци, които, още не налапали кокала, и разделиха народа на две — на наши и ваши. Г. Караславов, ОХ III, 363.
– От рум. pungaş.