ПУНГЍЯ ж. Диал. 1. Кожена кесия с различно предназначение — за тютюн, пари, огниво. Стоичко Данкин въздъхна дълбоко, извади пунгия с контрабанден тютюн и почна да свива цигара в късче от вестник. Д. Димов, Т, 160. [Христакиев] подигна тъканата домашна покривка и отвори плиткото чекмедженце, постлано отвътре с вестник. В него имаше моливи, пунгия с кремък и прахан. Ем. Станев, ИК I и II, 317. Саадулах .. се върна с голяма кожена пунгия. Седна, развърза я и ослепително бляскавите монети звъннаха глухо върху овчата кожа. Б. Геронтиев, Б, 92-93. Кметът измъкна веднага от пазвата си дълга, навита накрая и свързана кожена пунгия. И започна да вади оттам .. жълтици. Зл. Чолакова, БК, 51. Хората по чаршията и на село носели парите си в кесета (пунгии), които пъхали в пояса. П. Мирчев, К, 91.
2. Торба, обикн. за барут. Накара да му обяздят един товарен [кон], а върху седлото да му закрепи пълна с барут пунгия, немско шишане .. и едно-друго. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 274.
– От гр. πουγγί или лат. pungo. — Друга форма: п у н г я̀.