ПУНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до пуни; картагенски, финикийски. Своето име Сардиния или Сарденя на италиански, е получила от пуническата дума сарадо, означаваща ‘стъпка’. ВН, 1959, бр. 2595, 4. Един ветроход с големина на древните кораби ще преброди финикийските и пунически морски пътища в Средиземно море. ЛИК, 1991, бр. 11-12, 48.
◊ Пунически войни. 1. Истор. Трите войни между Древен Рим и Картаген (264-146 г. пр. Хр.) за сфери на влияние. Ако са взрем отблизо в историята на сичките велики герои, доро и в римската до пуническите войни, ще видим, че в тях силно владее сказанието. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 9. В последвалите войни, известни като пунически, водачът на картагенците (пуни) — Анибал, на няколко пъти бил на крачка от разгром на Рим. 2. Прен. Дълъг и неприятен спор, конфликт, разправия. Градът и окръга / водят война страшна, пуническа, дълга. Ив. Вазов, ПСВ, 30. Захванала са една из пуническите войни между Петка и Гуджа — Гуджо напада, а Петко се защищава. Л. Каравелов, Съч. II, 24. Руско Николов .., човек с достатъчно свободно време да обмисля ходовете си за пунически войни със съквартиранта си, с когото използуват общ електромер, каза. ВН, 1961, бр. 2976, 4. Пунически восък. Пчелен восък, обваряван три пъти в разтвор от сода, в морска вода, след което оставян на слънце, докато стане бял. Скулпторите са употребявали пунически восък поради неговия бял цвят и прозрачност за намазване на мраморни статуи. Δ Пуническият восък е имал свойството да се разтваря във вода и да се нанася смесен с боя на прах в студено състояние.
– От лат. Punicus, Poenicus ‘картагенски’ през рус. пунический.