ПУНКТЍР м. 1. Пунктирана линия; прекъсната линия. Накрая авторът пишеше: „За прегледност Ви предоставям и една карта. С плътна линия са отбелязани сигурните трасета, а с пунктир — предположенията“. Г. Данаилов, ДС [еа]. Черен (боров) синигер .. На горната част на крилата една по-къса и една по-дълга препаска от бял пунктир. Ц. Пешев и др., ФБ, 179. Върху листа обаче няма да има пунктир на местата, където ще се прегъва. Правих експеримент, бюлетината не се разгъва при пускането в урната, обясни още Траянов. С, 2006, бр. 4923 [еа]. Върху плитко врязаните линии нанасяме пунктир в червено-кафяво. ● Обр. Ще ви пращам светулки през юли — / и търсете във техните светли пунктири / безсънните мои зеници. / Помислете си просто, че съм вятърът. В. Станков, ЗЕ [еа].

2. Линийка, която дава такъв отпечатък (М. Филипова-Байрова и др., АРЧД).


Източник: Речник на българския език (онлайн)