ПУНКТЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пунктирам като прил. 1. В съчет.: пунктирана линия. Линия, състояща се от близко разположени една до друга къси чертици или точки. Пътеката до това дере минаваше през блатото .. Редрик .. погледна картата. Там имаше кръстче и с разкривени букви беше написано: „Навлека“. Пунктираната червена линия на пътеката минаваше вдясно от кръстчето. Б. Мисирков, ЧБ (превод) [еа]. Листата му [на ригана] са срещуположни, продълговато-яйцевидни и при гледане срещу светлината изглеждат пунктирани. А. Бойчинов, ПХ, 36. В тишината от време на време се чуваше усамотен грак на картечница и като бели точки на пунктирана линия минаваха в мрака светещите куршуми. П. Вежинов, ЗЧР, 224. Следвайки пунктираната линия ще направиш рисунката. Δ Избраният елемент се огражда с тънка пунктирана рамка.
2. Прен. Накъсан, насечен. От гледна точка на „Одисеята“, „Илиядата“ е само пунктирано отбелязване очертанията на десния полукръг, пътуването в собствения смисъл на думата, докато в „Одисеята“ е надебелено очертано лявото полушарие, завръщането към изходната точка; при това завръщането не просто като повторение пътя на отиването откъм другия край, а като ново, самостоятелно, пълно с най-големите изпитания приключение. Т. Жечев, МО [еа].