ПУНКТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от пунктирам и от пунктирам се.

2. Печат. Поставяне на малки дупчици върху печатната хартия при определяне точния регистър, съвпад.


Източник: Речник на българския език (онлайн)