ПУ̀НКТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до определен пункт или малък район. Тези деца ходят в пунктови училища на смени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 32. Останете още една седмица тук — има какво да правите до празника, а тогава ще видите пунктови състезания на 89 села! Н. Стефанова, РП, 42.
2. Който е свързан с управлението на пункт (в 1 и 2 знач.). В крайграничното село Стари буки ни чака комитетският куриер. Измъкна се сънлив из къщата на пунктовия началник. П. Росен, ВПШ, 102. Учителите не получаваха редовно малките си заплати и вечно вземаха купони от пунктовия, за да си купят дрехи или друга потреба на изплащане. Кр. Григоров, Р, 212. Пунктов отговорник. Пунктов управител.