ПУНКТУА̀ЛНО. Книж. Нареч. от пунктуален; точно, акуратно, стриктно. Там, дето чуждата лексика и цялата постройка на изречението може да се преведе пунктуално точно, без да се наруши литературната норма на езика, за предпочитане е да се следва точно оригиналът. Н. Лилиев, Съч. III, 108. Във вторник разчитате на шанса, но уреждайте документите си пунктуално, а подтиквайте и Близнаци да го сторят. Нов., 2007, бр. 83 [еа].