ПУНКТУА̀ЦИЯ ж. 1. Грам. Система от правила за употреба на препинателните знаци. Двойка ще получат гимназистите, които изобщо не владеят правописа, пунктуацията и граматиката, не умеят формално и съдържателно да изграждат текст, не се ориентират в спецификата на поставената задача. Дем., 2002, бр. 107 [еа]. Критериите и показателите за оценка на постиженията на учениците в областта на правописа и пунктуацията произтичат от учебните програми по български език, утвърдени от МОН. БЕЛ, 2005, кн. З [еа].
2. Грам. Препинателните знаци като съвкупност. Иван Шишманов .. дешифрирал с доста мъка нечетливите ѝ слова и лишени от пунктуация фрази. Ив. Вазов, ИСМ, 17. Този сборник със статии е уговорен с автора Б. Ангелов приживе. В библиографските описи на книгата е запазена пунктуацията на автора. Б. Ангелов, ЛС, 322.
3. Прен. Система от правила. Няма вече монотонния ритъм на стария стих .. Синтаксисът на граматиците е заменен със синтаксиса на душата, на образа. Усвоена е пунктуацията на логиката и на музиката. Р, 1926, бр. 250, 1.