ПУ̀НКЦИЯ ж. Мед. Пробождане с куха игла в тялото на човек или животно за изваждане или вкарване на течност или др. с диагностична или лечебна цел. Нито един болен от сифилис не трябва да приключва лечението без изследване на гръбначномозъчната му течност. Затова той трябва да бъде убеден в необходимостта и безопасността от лумбалната пункция. Ил. Петков и др., КВБ, 212. — Операция — заключи късо диагностикът. — Вие сте загубили доста време. Пункциите няма да помогнат, само ще ви мъчим. С. Северняк, ВСД, 167. Лекарите вадят понякога по 10-ина яйцеклетки и ги оплождат извън тялото на майката. Пункцията за улавяне на клетките е трудна и крие рискове. Дем., 2001, бр. 185 [еа]. Мъжът ляга болен. Не може да ходи, успява да се придвижва само с патерици. Има съмнения, че е засегнат нерв. Правят му пункция в гръбначния стълб. Над 55, 2007, бр. 24 [еа].
– Лат punctio от pungo ‘бода’.