ПУНТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Жарг. 1. Опитвам се да създам впечатление за нещо, което не отговаря на действителното положение; имитирам. Намръщеното теме на Парашкев Чергаланов се повдигна тежко от книжата. Винаги правеше така, когато някой влизаше при него, пунтираше вечно зает. Този път нещо подсказа на Македон, че шефът му действително се е зачел. И. Велчев, КЕЛ I, 36. Решили тия келяви софиянци .. да се разведат, ама не им било удобно от детето и крили от него .. През това време всеки си живеел с новия и новата, а вкъщи пунтират фамилия. С. Северняк, ИРЕ, 237.
2. Шегувам се с някого; поднасям2, занасям2. Баща му се намръщи. Големият син демонстрираше пълната липса на амбиции и желания за промяна. Филип се жабуркаше нарочно с кафето. Пунтираше старите с невинен израз. И. Велчев, КЕЛ I, 63.