ПУ̀ПАЛ м. Остар. Барут. Македонски беше натъпкал много силно арнаутската пушка (само с пупал и дрипи), за да гърми много. Ив. Вазов, Съч. VI, 25. Димът от пупала се разпространи по целия театър и задави с една сярна миризма зрителите. Ив. Вазов, Съч. VI, 29.