ПУ̀ПКА ж. Остар. и диал. Пита; кравай, колак. Наловило риба, месило по-голяма пупка и нагостило другарите. Н. Геров, РБЯ IV, 317.

От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)