ПУРБОА̀Р м. Остар. Книж. Бакшиш. Любезен бях, колкото можех, цялата нощ и дори чак до заранта и сигурно затова пурбоарите бяха добри и Андре казваше, че събирам повече пурбоари от оня предишния, мобилизирания. Б. Райнов, ДВ, 146. Райман урежда сметката, като я придружава с един пурбоар, хвърлящ обилна светлина върху раболепието на келнера. Б. Райнов, НН, 348.
– От фр. pourboire.