ПУРЍНИ само мн. Физиол. Разпадни вещества, които се натрупват в кръвта под формата на пикочна киселина на кристали в тъканите на ставите, палеца на крака и др. Пикочната киселина е окислителен продукт на пурините. Б. Кърджиев, ОПА, 56. Анализите показват, че докато месото средно съдържа 0,20 пурини, то бобовите храни имат средно 0,07 пурини. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 243. При уратната литиаза възникват обменни нарушения предимно на белтъчините и по-специално на пурините, които довеждат до увеличаване на пикочната киселина и на киселинността на урината. З, 1969, кн. 1, 14. При метаболизма на особен вид протеини — пурини — произтича повишено отделяне на пикочна киселина. Δ Храната, като карантия, месо от дивеч и т. н., съдържа твърде много пурини.