ПУРЍСТ м. Езикозн. 1. Радетел, привърженик на пуризма. Пуристите може да се въсят, но аз мисля, че можем да ги запазим [руските думи] .., когато се касае за нашата поетична реч — те са кратки и звучни. Ив. Вазов, БП, 26. Пуристите, колкото и да са инак увлечени от гладкостта на Каравеловия език, не му прощават, дето е въвел в него много русизми. К. Величков, ПССъч. VIII, 48. Авторът [художник] изобщо не е пурист в изкуството, а тъкмо обратното. Владимир Овчаров е едно от най-интересните изключения в съвременното българско изкуство .., идеите му определено са концептуални. Дем., 2001, бр. 54. — Ако обаче искаш да правиш своя собствена музика, такива телевизионни програми не са решение. — Какво бихте казали на джаз пуристите, които ви намират за прекалено комерсиална? — Аз не създавам музиката си, за да се харесам на върховните жреци на джаза. П, 2007, бр. 5 [еа]. Пръв пурист у нас е възрожденецът Ив. Богоров (1818-1892).
2. Остар. Лице, което спазва правилността на езика в писмото и речта си (Т. Коджов, Р II).