ПУРИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до пуризма. Най-характерни са били тогава пуристичните опити на Ив. Богоров .. в новата преработка на неговата словница, където срещаме съвсем нови термини едва ли не за всички граматични понятия: име биватно (съществително), име притурно (прилагателно) .. и т. н. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. Последва обещание за Закон за регламентиране, защита и развитие на българския език, създаване на специален контролен орган, наказателни мерки. В пуристичен дух прозввучаха и изказванията на професорите по сценична реч от НАТФИЗ Елисавета Сотирова и Петър Петров. Култ., 2004, бр. 24 [еа].