ПУРИТА̀Н м. Книж. 1. Рел. Привърженик, последовател на пуританизма. Баща ми се хвали, че неговите прадеди пристигнали от Англия .. през 1620 година и заедно с пуританите основали града Бостън. Ал. Бабек, МЕ, 208.
2. Прен. Привърженик на строга нравственост и морал. — Не пия алкохол .. Не пуша .. Никакъв нощен живот и удоволствия .. Да не помислите, че съм сектант, пуритан, сухар? О, не! Има време за всичко. Тонич, ГМ, 2. От Цариград се провикват пуританите на наивността: „Пердето на театрото крие разврат дору и за най-образованите народи“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 94.
– Англ. puritan от purity ‘чистота’.