ПУРИТА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с пуритан, който се отнася до пуритан. Под приличен човек тя разбираше богат и весел мъж, лишен от пуританската ограниченост на дребната буржоазия. Д. Димов, Т, 40. Пуританското благочестие сложило неизбежен отпечатък върху педагогическата и научната дейност на колежа. Ив. Въжарова, ИН (превод), 19. За ролята на църквата свидетелствуват ясно думите на един пуритански църковен служител, който се възмущава от отвратителния шум в полза на свободната съвест. Г. Белев, КВА, 86.