ПУ̀РПУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който има яркочервен, ален, кървавочервен цвят. Мачтите им [на параходите] смело се издигаха през тихите вечери в пурпурното небе. Б. Шивачев, ПЮА, 191. По време на триумфалните шествия в чест на военните победи римляните носели .. бели тоги с пурпурна ивица накрая. Хр. Ковачевски, СК, 33. И четях за утеха на светлината на пожарищата изписаните с пурпурни букви слова, с които великите български царе подаряваха на родопския манастир земи и люде. А. Дончев, ВР, 197-198. Пурпурен отблясък.

2. Като същ. пурпурно ср. Пурпурен цвят или нещо с такъв цвят. Погледът на посетителя е изненадан от жизнерадостното пъстроцветие на църковното помещение, по чиито колони багрите се преливат .. от светлосиньо през червено и пурпурно — в сиво. М. Бичев, АНВ, 506. Вариации на цветове — от розово до пурпурно.

Пурпурна мида. Зоол. Вид мида, от която в древността са добивали пурпур (в 1 знач.). Purpleheart.

– От лат. purpureus.


Източник: Речник на българския език (онлайн)