ПУСА̀Т м. Остар. и диал. Оръжие, въоръжение. Когато .. Ахмед ага с една доста голяма дива чета башибозуци обиколил Батак, .., зел да придумва .. да си предадат пусата. СПл, 1876, бр. 1, 3. — Ти, стопане, юнак и аз [конят] юнак, / .., / ако нещо пусат си немаме, / како Господ нас ке поможит. Нар. пес., Ив. Бурин, БНТв I [еа]. — Хайде, хайде, Момчил юнак, / не требова тебе сабе, / не требова тебе пусат, / и без пусат лов ке ловиш. Нар. пес., СбНУ Х, 88.
– От тур. pusat.