ПУСЍЯ ж. Остар. и диал. Прикрито място, откъдето може да се стреля незабелязано; засада, прикритие. Залаяха овчарски кучета. Гората се смълча и даде път на бодро ехо. Пръв рипна Богдан, грабна оръжие и изсвири с уста хайдушкия знак. Дружината наскача, бърже се пръсна и зае пусия. К. Петканов, Х, 159. На открито и с ножове не може да се действува: трябва из пусията, с пушките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 197. Турците бяха завардили всяка пътека, всеки извор и всеки мост, чакаха ви [въстаниците] на пусия пред всяка колиба. Н. Никифоров, ПВ, 145. Читателите ще можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място. З. Стоянов, ХБ, 75. Кай да заминам [лисицата] сѐ стапици наставени, за да ме ватат, сегде пусии наклаени, да ме отепаат. Нар. прик., СбНУ ХV, 124.
– От тур. pusu.