ПУСТАЛЍНА ж. Остар. и диал. Изтощеност. Най-смешното е мнението, че бледий цвят на лицето и пусталината са знак на умствени достойнства. Ч, 1871, кн. 16, 500. В Северна Америка ся срещат степи или пустии много големи и пространни дето поради пусталината на пръстта не никнат нито дървета, нито шубраци някакви. Пч, 1871, кн. III, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)