ПУСТАЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. Необработено, пустеещо място; пущинак, пустош. — Че и да е учил [Цончо], какво ще оре? Десет дюлюма; за какво по-напред... — И то да е нива, ами пусталък — зайци да гониш. Ц. Церковски, Съч. III, 259.
