ПУСТЀЯ, -ѐеш, мин. св. пустя̀х, прич. мин. св. деят. пустя̀л, -а, -о, мн. пустѐли, несв., непрех. 1. Съм или ставам пуст, безлюден, необитаем; запустявам1, опустявам1. Макар по жътва, кърът пустееше, нямаше жив човек из полето. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 538. Защо да пустее и да се разрушава празна голямата чорбаджийска къща? Ще направят едно добро за народа, като я дадат за женско училище. Д. Талев, ПК, 215. Времето минаваше, а мелницата пустееше. Какво значеше това? Селяните предпочитаха малките воденички край реката, с тях бяха свикнали. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 452. Беше жътва. То [селото] пустееше. Затворените безлюдни къщи тъжно и глухо немееха. Елин Пелин, Съч. I, 16. По едно време му се стори, че и пазарището, и улиците на града пустеят. Хората от селата, които бяха дошли да купят и да продадат нещо, сякаш бягаха. Г. Караславов, ОХ III, 389.
2. За земя — стоя необработен, неизползван. Много от нивите, незасявани с години, така си пустееха, сякаш бяха ничия земя. А. Гуляшки, ЗР, 24. — В другите села почнали есенната оран и сеитба, а ние нищо не сме направили досега. — Ще го направим, буля, ще го напарвим. Нали са затова младите. Повече с тях дръж. Няма да оставим да пустее полето ни я. Кр. Григоров, И, 105. Поиска той веднага сметка от своите хора в чифлика и когато научи, че вече трета година никой не работи ангария и че за да не пустеят земите, неговите хора са плащали за всяка оран и жътва — намръщи се и вдигна бича. П. Спасов, ГЛЗЗ, 27. А знаеш ли, Лечо, мисля местенцето пред прозорците на източната стая да разкопая. Защо ще пустее? Сп. Йончев, СбСт, 149.