ПУСТЍЯ ж. Остар. и диал. 1. Пустиня. В Северна Америка ся срещат степи или пустии много големи и пространни дето поради пусталината на пръстта не никнат нито дървета, нито шубраци някакви. Пч, 1871, кн. III, 46. Доволно бе от негова страна само едно желание, и той можеше да има топла стая, .., а не да спи с кучетата в пустиите и развалините, гдето не приемал да стъпи и последният букурещки пияница и просяк. З. Стоянов, ХБ, 107. И като живеях самичък в пустията пак мя блазнеше пожеланието на разкошността. П. Р. Славейков, РО (превод), 69. — Фала тебе, Дете Дукадинче, / те ние сме трима побратиме, / че одиме по пусти пустии, / че одиме по суи планини, / че одиме три недели време, / тамо нема вода за пиене. Нар. пес., СбНУ XLIII, 99.
2. Запустяване, запустение. И само кукумявка някоя, досетила, че няма жива душа в къща, се е присламчила край загаснал комин и вие на пустия. Ив. Кирилов, Съч. II, 197.