ПУСТОВЀРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Книж. Суеверен човек. Обро беше сполучил да го почитат и обожават по тях прости години, като някой си пророк, а пустоверците го прекоряваха с името и магьосник. Ил. Блъсков, РК, 6. Народ отдава променение сие на опашата звезда, а пустоверци турци думат един другому, че е дошъл веки страшний съд. БДн, 1857, бр. 1, 3.