ПУСТОВЀРИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Суеверие. Изкусните хора знаеха най-добре, че народът се боеше несправедливо от природните предсказвания; но те вместо да изцерят пустоверието, те го чуваха, защото туй им служеше да си правят на народа сичко, което си щеха. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 451. По нас има хора, които с труд и пестение от нищо станали нещо дори и хилядили, а тоя имот тия не са намерили нейде закопан, както от пустоверие се приказва за мнозина. Лет., 1873, 218. Между тези [селски] простосърдечни хора запазени са и до сега твърде много старобитни навици, обичаи, пустоверия и доволно песни и приказки. Ч, 1872, кн. 16, 748-749.