ПУСТОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Празноглав. — Дойдох да ти кажа, че аз научих същинските причини на твоето упорито маене тук. .. — Те са тези, че ти си се увлякла в един млад, пустоглав младеж и за него обръщаш гръб на мъжа и на детето си. Ив. Вазов, Н, 84. Един пустоглав фърфъра, който навсякъде търси донжуански похождения. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 110.