ПУСТОГЛА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Празноглавие. Чуждите думи са освен това едно оръжие за въздействие върху читателя. Многото непознати думи унищожават неговото самочувствие, „шашардисват“ го и го поставят на колене пред учения — многознайник. Това е известно на авторите, и преди всичко на слабите автори, които прикриват пустоглавието си зад плетеници от непознати думи и неразбрани изречения. Н. Хайтов, П, 53. И между мъжете и между жените, но сега повече между тъй наречените учени жени има такива оригинали. .. Изворът на всичките им принципи е пустоглавието, досадата на едно извехнало сърце, манията да правят впечатление на средата, в която се движат. Р, 1925, бр. 192, 1.