ПУСТОСЛА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Тщеславие. Тя [калугерката] се прекръсти. — Вижда се бог не е опростил още моя грях. .. Моят грях е тежък, болярко, защото всичко виждах и всичко знаех, ала от гордост и пустославие бе обладана душата ми. Ст. Загорчинов, ДП, 163. Може би от снобизъм саксонските курфюрсти са започнали да събират тия картини [от Дрезденската галерия] още през 16-ия век. Може би само от пустославие три века по-късно саксонският крал поръчал на архитекта Готфрид Земпер да построи към дантеления дворцов ансамбъл Цвингер галерия за събраните картини. ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Изгуби към тогози момъка сяко добро мнение, защото по опит знаеше, че истинското юначество, .., е сякога свързано със смиреномъдрие, а никога от пустославие. П. Кисимов, ОА II (превод), 160-161. Давид припозна грешката си, която прегреши чрез пустославието си и поиска прошка от Господа. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 462.