ПУСТОСЛО̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Празнодумец. Изреден играч, .., весел пустословец, с машинална любезност и обръщение .. той имаше всичките титли да бъде интересен за жените. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59. Повърхното учение чясто произвожда люде, които втайне познават, че не са нищо .. От това излазя постоянното воювание на педантите срещу високите умове, и на пустословците срещу истинни философи. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 59.