ПУСТОТЍЯ ж. Диал. 1. Само ед. Пустота (в 1 знач.), безлюдност, безмълвие. И после всичко изчезна, светът стана пуст и оголен, в неговата пустотия вървяха само лопатата и Леко Алексов. Й. Радичков, ББ, 97. И тия крехки и сладки момински гласове завчас се разнесат далеч наоколо и изпълнят пустотията. Т. Влайков, РП I, 67. Помнеше още, че когато затвори козите в козарника и бутна вратата да влезе, намери вътре пустиня. Пустотия и неприветливост идеха от стените, .. и от студената пепел на огнището. Й. Радичков, СР, 54. И майчината ѝ къща е била в махала, почти прилична на селска, но там сѐ дружко: .., а тук в село сичко пустотия и грозотия. Китка V, 1886, кн. 14, 38.
2. Пусто, безлюдно място; пустош, пущинак, пустота. В последното това село ние заварихме само няколко въоръжени селяни, .. Селото представляваше пустотия. Нигде светлинка, нигде човечески глас — само верните стопани — кучетата, .., разхождаха са по улиците ожесточени. З. Стоянов, ЗБВ II, 72. Във въображението ми се мяркаха пак пирамидите на Кадиин и Еленин връх и безлюдните пустотии на вечно мълчащите чалове. Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. И чифликът и постът бяха захвърляни в пустотията на тия полета, край границата, а хората които живеят в такива глухи, отстранени места, винаги се чувствуват, .., по-близо един до друг. Й. Йовков, ЧКГ, 186. Облича се, излиза навън, хълмът стои синкав в зимната нощ, .. Никакви сенки и никакви светлини. Ледената пустотия мълчи. Й. Радичков, ГП, 69.