ПУ̀СУЛА1 ж. Остар. 1. Далекоглед, телескоп. Ханъмите от Рашид беевия харем, като съгледали рибарите, натрупали се на прозорците на западната страна на новия сарай да ги гледат с пусула. Ц. Гинчев, ГК, 33. И той грабна телескопа и погледна. — Тая пусула нищо не види... А аз с очите си ги видях. Ив. Вазов, Съч. XVII, 116. Като седях един ден на един камък и гледах низ полето с далекогледът (с пусулата), то видях тоя офицерин, че дойде при едни овчари. П. Хитов, МП, 81. В онова време един ингелизин, по име Гершел измислил една такава далековидна тръба (пусула), която можела да види що става и на небето. Ал. Иванов, Р (превод), 4.

2. Компас. Една игла магнетисана, ако ся положи отгоре на нещо с такъв начин, щото да може на него да ся възвръща без препяствие, управя всякога единий ѝ край към арктический полюс, ..; така като ся положи с такъв начин вътре в копанка, съставлява наречений мореплавателский или магнитний компас (пусула). Ив. Богоров, КГ, 58. Компас или морска пусула ся нарича една околчеста дървена ящичка (кутийка), със стъклена захлупка, на която по средата ся върти постоянно една стрелка, намазана с магнит на острокончений бод. Пч, 1871, кн. 3, 42.

3. Лекарска слушалка. Виното съм оставил още, когато докторът в Шумен ми слуша гърдите с пусула и ми каза. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 134.

Изгубвам / изгубя, (изпускам (изпущам) / изпусна, изтървавам / изтърва) пусулата. Разг.; Забърквам / забъркам (сбърквам / сбъркам, обърквам / объркам) пусулата. Диал. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действам. — Когато човек изгуби пусулата в своите работи, взима на вересия от бакалина свещи, за да гледа чуждите сметки. Пряп., 1903, бр. 41, 3. Всички знаем, че правителството през това лято прокара един закон, по който вече и малолетните се осъждат на смърт. На такова нещо е способно само правителството, което вече е изпуснало пусулата. Д. Ангелов, ЖС, 472-473. Вече съвсем изтървал пусулата, първомайсторът пое пред разлюляната дружина, като едновременно поменаваше и благославяше. Види се, беше забравил дали се прибира от сватба, или от помен. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 58.

– От ит. bussola през тур. pusula. — Друга форма: п у̀ с о л а.

ПУ̀СУЛА2 ж. Остар. 1. Кратка бележка, записка. — Донесохме пусула от комитетите, паша ефенди! — Чети! — обърна се Фазлъ паша към преводача. Д. Марчевски, ДВ, 191. Редяла бабката снимките една до друга на чергата и си мълвяла: „Ако ми се обади Иван, Стефан мълчи .. Ако ми се обади Стефан, от Георги никакъв хабер .. Петър ми изпрати една пусула, кога беше то .. Но от Крум ни гък, ни мък“. Хр. Бръзицов, НЦ, 258. Гостите му [на Философос], .., му казали да подпише една пусула щото — ако не може да изпие морето утре в зори, ще му вземат всичкото богатство. Д. Немиров, Б, 44. От тази земя Кара Мустафа не искаше нищо бадява. Събираше ѝ данък десет пъти по-малък от султановите. Много точно, без да надвземе пара. И всеки селянин получаваше срещу издължения данък пусула — подписана от Кара Мустафа хартия. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 527.

2. Списък (Н. Геров, РБЯ).

– От ит. bussola през тур. pusula. — Друга форма: п у̀ с о л а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)