ПУФ междум. За наподобяване, възпроизвеждане на шум от енергично изпускане, излизане на силна струя въздух, дим и под. Изтърси се от водата, пуф! и пръсна вода през увисналите си мустаки. Ал. Константинов, БГ, 14. Като извади чичо Митуш шилото, нещо каза: пуф, пуф — като че се отвори клапа. Газовете, насъбрани в стомаха на животното, заизлизаха. Й. Йовков, АМГ, 100. Локомотивът, чийто комин двамата виждаха да се чернее, пронизително изсвири. Само след миг изсъска едно „Пуф“, после едно „паф“ още едно „пуф“, затракаха колелетата, отекна далечно „ураа“. П. Стъпов, ГОВ, 122. Той [Златан] доближи праханта до топчето. Мек, задавен звук — нещо като — пуф! — се чу и кълбо задушлив дим се дигна над храсталака. К. Константинов, СЧЗ, 91.