ПУФТЀНЕ ср. Отгл. същ. от пуфтя; пухтене. Като всякак се мъчеше да не накърни достойнството си, с пуфтене и мръщене .., той разкри на своя приятел .. грижите си и със заобикалки помоли за съвет. А. Гуляшки, ЗР, 39. Чува се пуфтенето на камиона. Л. Стоянов, Х, 97.