ПУХ, пу̀хът, пу̀ха, мн. (рядко) пу̀хове, м. 1. Ситни и меки власинки или пера по кожата на птица. Малките [на корморана], обвити с кадифен тъмнокафяв пух, са извънредно лакоми. Н. Боев, Г, 61-62. Гагата постила гнездото си с мек и много топъл пух. Пухът на тази патица е много ценен износен артикул. С. Кюпрюбашиев, И, 57. Но и той помагаше: разпаряше възглавниците и изпразваше парцалите и пуха от тях. Хр. Смирненски, Съч. III, 197. Те [пантофките] бяха поразително нежни, изящно извезани със сърма, украсени с лебедов пух и със златни филигранови токички. Ст. Дичев, ЗС II, 256. Всичките птици носят яйца, от които мътят пилетата, които се раждат голи покрити само с един пух. Д. Мутев, ЕИ, 48.
2. Прен. Рядко. Тънки, нежни косъмчета по лицето на младеж; мъх. Той [Фидан] беше само на осемнайсет години, тъмен пух бе покарал под носа му и по краищата на брадата му. Д. Талев, И, 106-107. Той беше момче със светли и умни очи, с лице обрасло с лек пух. Ив. Вазов, НО, 19.
◊ Направям / направя <на> пух и прах; разбивам / разбия на (в) пух и прах. Обикн. в св. 1. Нещо. Напълно разрушавам, напълно унищожавам нещо. Грубата действителност ще направи на пух и прах вашите мечтания да работите в България. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 156. Виждах се как в благородна борба със самотата и вътрешното опустошение постепенно изграждам своята доста лабилна личност, .. Разбира се, още първият контакт със затвора направи на пух и прах всичките ми момчешки измишльотини. Изведнъж ми стана ясно, че вместо да се боря със самотата си, трябва да се съпротивявам на човешкото множество. П. Вежинов, ЗНН, 9. Но ревността изведнъж разби на пух и прах малката му радост. Изгуби се, потъмня и тази примамлива светла точка, към която временно се бе отправил. Позорът, чер, грозен и пъпчив изничи, изплува наново. П. Михайлов, ПЗ, 137. Тия слухове вие там отгоре трябваше да разбиете, дето е думата, на пух и прах. А. Гуляшки, СВ, 90. 2. Някого. Побеждавам, напълно сразявам някого. В края на краищата един военен си е военен. Политически си остава неграмотен, мисли с количеството на пушките и патроните, надменно и презрително гледа на някаква тълпа — щял да я направи на пух и прах за няколко часа. Ем. Станев, ИК III и IV, 423. — Цариград е наш — .. Бог не помага на некръстените. Ето ги — направихме ги на пух и прах. Й. Йовков, ПК, 70. Един разправяше, че германците разбили в пух и прах русите. М. Марчевски, МП, 37. Но сега да ми се яви някой съперник, ще го разбия на пух и прах. О, няма да оставя да ми грабнат министерството! Л. Костов, Г, 29. 3. Нещо или някого. Доказвам блестящо, че някой не е прав, че нещо не е вярно; сразявам го напълно с думите си. „Времето е пари.“ Казал го е някой някъде си и кой знае по какъв повод и ето че и други започват да го повтарят като папагали .. А всъщност — чиста глупост .., ще се заемем да разобличим това твърдение. Ще го направим на пух и прах и за да не остане и помен от него, ще си послужим с конкретни примери. Ст, 1968, бр. 1183, 1. Неговите [на Антонио] документи разбиваха на пух и прах моята логика. Не знаех отгде да започна. Б. Шивачев, ПЮА, 197. Пръсвам / пръсна на прах (на пух и прах) нещо. Остар. Унищожавам напълно нещо. Гюлето на втория топ ударило в стаята, дето стояли няколко по-юначни момци, като издънило стената, и пръснало на прах покачената там една чанта. НБ, 1876, бр. 43, 165. Ставам / стана (разбивам се / разбия се, превръщам се / превърна се) на пух и <на> прах. Обикн. в св. Бивам напълно разрушен, унищожен. И трите кучета се спуснаха върху съдиите и съветниците, захапаха едного за крака, другиго за носа и ги хвърлиха тъй високо във въздуха, че когато паднаха на земята, станаха на пух и прах. Св. Минков, СЦ (превод), 36. И да бях отишъл, какво щеше да ме научи? Това, дето от десет години го слушам: та лоши години щели да дойдат, .., та всичко на прах и на пух щяло да стане. Г. Караславов, Избр. съч. I, 318. — Помирението между българи и гърци, на което разчиташе руската дипломация, след обявената от нас екзархия се превърна на пух и прах, господарю. Ст. Дичев, ЗС II, 386. Цялата тая измислица ще се разбие на пух и прах, .., като съобщим на упоменатата редакция, .., че вчера в 5 часа подир обед г. Данев е бил приет на доклад от Н. Ц. Височество. Бълг., 1902, бр. 527, 3.
ПУХ междум. 1. За наподобяване, възпроизвеждане на звук от удряне на или по нещо меко или при падане; бух. Току, не знам и аз как, грабнах едно от дърветата и — пух в главата .. Оня [Шемши ага] се капична от коня. Ст. Дичев, ЗС I, 537. Покатери се [Мечо] върху сандъка с брашното. наведе се и пух! — тупна вътре. И нали беше мокър, побеля. Ем. Станев, ГЧ, 22. Гледа лакомо. „Ех, ако на полицата сега да съм, то не щях вече да ям мишки“, казала, и напнала са, скокнала и пух на земята. Л. Каравелов, Съч. I, 23. — Що! Аз по правителственна ли ревизия ли съм дошел, или по твойто зели? и пух! със сопата си по главата. ВЦ, 1888, кн. 20, 18-19.
2. Обикн. удвоено пух-пух. За означаване на шум, звук от силно и рязко изкарване на въздушна струя или газове. Комура се загледа, престана да преживя и пухна с ноздрите си. — Пух! Ама да те боднат с шилото по гърба, тогаз ще видиш .. — засмя се Аго. Й. Йовков, АМГ, 101. — Пух! Пух! — дъхна с ноздрите си Комура. Й. Йовков, АМГ, 102. — В Казанлък не е само Петровата дъщеря, проговорил вулканът и из гърдите му изскокнале няколко пух-пух. Л. Каравелов, Съч. VII, 61. После [машинистът] започва да пухти: — Пух-пух-пух! Н. Каралиева, ЯЧ, 104.