ПУ̀ХВАМ, -аш, несв.; пу̀хна, -еш, мин. св. -ах, св. Разг. 1. Прех. Изведнъж удрям силно някого или нещо веднъж или няколко пъти; бухвам2. Сечеш като баба! На твоите години аз това дърво като го пухна отсам два пъти и оттатък два пъти и му светявам маслото! Чудомир, Избр. пр, 27. Погледнал към колата Калцунчо, а грънчарят вдигнал ибрика и го пухнал о земята. Ст. Даскалов, БП, 126. Дако се изсмя гръмогласно, сграби с шепа капата си и я пухна с все сила о земята. Й. Вълчев, СКН, 72. Когато старите ергени се връщат от кръчмите чакъркефлии, причакват ги на махленските порти някои по-сербез моми и както се клатушка ергенинът към дома си, момата го пухне изотзад с един брашнен чувал. Н. Хайтов, А, 61. Аз се разиграх, та скочих върху му, пухнах го [дядо Осман] с тоягата по гърба. М. Кънчев, В, 128.
2. Непрех. Изведнъж, внезапно падам, струполявам се; бухвам2 . Чантата ми пухна на земята и тетрадките и моливите ми се разпиляха в нозете ни. Е. Багряна, СбАСЕП, 354. Станал през нощта .. и както си бил пийнал, още неизтрезнял и сънен, пухнал от балкона, та долу! Ст. Даскалов, СЛ, 494. Един голям вързоп от дрехи, свити на руло, изфуча във въздуха, пухна на земята и раздуха прахуляка. Ст. Марков, ДБ, 342. Дуде Мержу си издума / Марко от коня го сграбчи / та го пухна във земята. Нар. пес., СбНУ XXVI, 150.
3. Прех. и непрех. С шум изкарвам силна струя въздух от гърдите си; пуфвам. Смукваше дълбоко дима от цигарата и като пухваше, от носа и устата му сякаш извираше дебела струя пушек. Кр. Григоров, И, 147. Боян .. пухна колелца дим от цигарата и каза: — Сечи! Сп. Кралевски, ВО, 89. Комура се загледа, престана да преживя и пухна с ноздрите си. Й. Йовков, АМГ, 101. Мирончо пухна в дупките на флаутата и каза позамислен. Ив. Вазов, 3, 52. пухвам се, пухна се страд. от пухвам в 1 знач.